Десет чудотворни икони на Света Богородица, които пазят и лекуват
Змиите на Мадоната предсказват годината Неувяхващият цвят пази младостта и целомъдрието
На 15 август, когато е празникът Успение Богородично, хиляди вярващи с души, преизпълнени с вяра и трогване, посещават безбройните места за поклонение, където се съхраняват чудотворните облици на Богородица, с цел да засвидетелстват своята религия в Нейния облик.
-->
Св. Богородица се възхвалява във всяко кътче на Гърция и света. Почитанието, което вярващите имат към Майката на Бога и на всички индивиди, потвърждава назоваването й с най-различни прилагателни - " Извор на насладата ", " Богородица на Стоте врати ", " Явяваща се ", " Спасителка на света ", " Хозовиотиса ", " Богородица с младенеца ", " Помилваща ", " Морска ", " Изцелителка ", Мироточива " и още доста други.
Възможно е измежду най-известните икони да са тези на Богородица в Тинос и Богородица Сумела, само че всеки завършек на Гърция има обособена икона на Богородица, която се уважава. Ето един дребен справочник:
1. Надгробен рев на остров Тинос
Иконата на Божията Майка в Тинос била открита на 30 януари 1823 година, след доста инциденти. Била открита на монахинята Пелагия от историческия манастир " Господарка на ангелите " в Кехровуни.
С царска заповед през 1836 година е разгласен осемдневен празник на Св. Богородица на о. Тинос, който продължава до " деветия ден " на Богородица, 23 август, когато, в трогване и с почитание, се извършват химни и надгробен рев при гроба й и иконата.
Пътят, който стартира от пристанището и стига до храма " Благовещение ", където иконата била открита, е най-голямото доказателство за неразривната връзка сред гръцкия народ и Православието. В Тинос, наред с Успение Богородично, гърците почитат и починалите от кораба " Ели " от италианско торпедо, на пристанището на острова в деня, в който се празнува Пресвета Богородица.
2. Сумела споделила: " Последвайте ме! "
Св. Богородица Сумела е знак на понтийската религия, въпреки и първото название на чудотворната икона да била Атинска. Иконата на Божията Майка в Сумела била изписана от св. Евангелист Лука. След гибелта му била пренесена в Атина от ученика му Ананий и била ситуирана в прелестен храм, отдаден на Св. Богородица. Поради това първоначално била наричана Св. Богородица Атинска.
Към края на IV век (380-386 сл. Хр.) съгласно Преданието Богородица Атинска се появила във привидение на монасите Софроний и Варнава в Атина, и ги призовала да отидат в църквата. Там видели иконата да се издига от проскинитария, да излиза през прозореца и да се издига към небесата. В това време чули Богородица да споделя: " Отивам на Изток. Тръгвам към планината Мела, последвайте ме... ". Монасите я последвали до планината Мела, в Понт, където и се открила. Там бил повдигнат огромен храм и манастир. Така иконата получила името Сумела, от израза " сту Мела ". През 1922 година, след Малоазийската злополука, монаси заровили иконата, дружно с други мощи. По време на размяната на популацията, светите мощи и икона били открити, а през 1931 година били донесени в Гърция от Амвросий Сумелиотски. Иконата се върнала в Атина и останала в музей до 1951 година Тогава сдружението " Богородица Сумела " в Солун предложило да се издигне храм в скатовете на Вермио в Кастаня, област Верия, отдаден на тази икона.
3. Поклонници на коне в Микрокастро
Богородичният пост се отбелязва по необикновен метод в историческия манастир на Богородица в Микрокастро. Всяка година хиляди вярващи се покланят на иконата на Св. Богородица, която е датирана от 1603 година Впечатление провокира възвръщането на обичая на идващите от Сиатиста поклонници на коне. Обичаят на конниците поклонници идва от турското иго, когато това било опция за поробените да покажат смелостта и желанието си за независимост.
4. Света Елена издигнала храма на Стоте врати
Храмът на Св. Богородица на Стоте врати се намира в Парикия, о. Парос. За този храм има две имена - " Катаполияни " и " Екатонтапилиани (Сто порти) ".
Според преданието Катаполияни имала деветдесет и девет забележими отворени порти, до момента в който стотната била затворена и не се виждала. Тя щяла да бъде отворена и да се появи тогава, когато гърците си възвърнат Константинопол. Много са преданията, които описват за Стоте врати. Според първото се смята, че когато св. Елена отишла в Палестина, с цел да открие Честния Кръст, достигнала до Парос и се помолила в един дребен храм, който се намирал на мястото на Стоте врати. По време на молитвата си дала заричане, че в случай че открие Честния Кръст, ще издигне на това място огромен храм. Молитвата й била чута. Намерила Честния Кръст и изпълнявайки обета си, издигнала превъзходен храм на Стоте врати. Според друго поверие обещанието на св. Елена било изпълнено от сина й св. Константин, император на Византия, защото тя самата не съумяла.
5. Хозовиотиса в Аморгос
В Аморгос, на една канара на височина от 300 метра, се издига историческият манастир на Св. Богородица Хозовиотиса, която се празнува на 15 август.
Според надпис в светата обител манастирът бил издигнат през 1088 година от византийския император Алексий I Комнин. За това по какъв начин иконата пристигнала в Аморгос съществуват две митове. Първата гласи, че иконата била открита в лодка тъкмо там, където се издига днешният манастир. Твърди се, че иконата била сложена от една благочестива госпожа в лодка от град Хозова в Палестина, която пуснала в морето, с цел да бъде избавена от ръцете на иконоборците.
Според втората версия чудотворната икона била донесена от монаси от манастира в Хозева в Палестина, намиращ се покрай Йерихон, които се пробвали да избягат от гоненията на иконоборците. Минавайки през Кипър, монасите били нападнати от крадци, които осквернили, пречупили и изхвърлили иконата в морето. Двете елементи по чудноват метод достигнали под скалата в Аморгос и от единствено себе си се свързали, без да остане и диря от случилото се. Други споделят, че същите монаси, които траяли пътуването си я съединили щом достигнали в Аморгос, където основали манастир на мястото, показано от Св. Богородица. Свидетелство за това място било длетото, което епохи останало вклинено в скалата и паднало през 1952г.
6. Девата на змиите
В южната част на Кефалония, наоколо до село Макропуло се намира храмът " Успение Богородично ". Там от 6 август, когато се отбелязва празника " Преображение Господне " в и отвън храма излизат дребни змии, наречени " змиите на Богородица ". На това място, съгласно Преданието имало остарял манастир отдаден на Богородица, огромен и богат. Когато манастирът бил атакуван от пирати, монахините с цел да не попаднат в техните ръце помолили Богородица да им помогне и тя им изпратила змии, които ги избавили. Така, тези змии, които са свещени се връщат всяка година при започване на август и колкото повече дни минават, толкоз повече от тях излизат. На 15 август препълват храма. Според преданието в случай че се случи по този начин, че някоя година змиите не се появят, това предизвестява за нещо неприятно. Така да вземем за пример през 1940 година и през 1953 година, когато змиите не се появили, островът бил разтресен от трусове.
7. Свещеноспасителката
Във вътрешната част на о. Лесбос, село Агиасос (букв.- " свещеноспасителка " ), Богородичният пост съставлява изключително прекарване за всички. Едноименната икона била дело на Евангелист Лука, основана от восък и мастикова смола. Много от поклонниците, тръгвайки от Митилини изминават 25 километра, с цел да доближат до двора на църквата, където пренощуват. На празника на Св. Богородица, след Св. Литургия, се обикаля в литийно шествие към храма, като връх на празненството съставляват музикалните и танцовите представления на площада на селото.
Богородица Олимпийска на о. Карпатос
Друг е празникът в Олимп, в Карпатос. Службите са тясно свързани с възприятие на печал на 15 август, като върхов миг на празника е танцът, който се извършва на дребния площад пред църквата на Св. Богородица, под съпровода на жива музика. Този танц е муден, с съчувствен темперамент и продължава часове.
8. Гробът на Божията майка в Патмос
На острова на Откровението-Патмос, монасите са съхранили обичая на погребението на Св. Богородица, традиция с византийски корени. В златен гроб, в който е положена алегорично Св. Богородица, се прави лития във величествена върволица, до момента в който камбаните на манастира и другите църкви звънят безкрайно.
Кухонися с лодките на Св. Богородица
По време на Богородичния пост се празнува и Св. Богородица на Горен Кухониси. След Св. Литургията, на жителите се предлага храна, след което се провеждат надпревари с лодки, като победител става оня, който пръв доближи до Горен Куфониси.
9. Явяващата се в Андрос
Замъкът Фанероменис (букв.- " на явяващата се " ) е измежду най-значимите места в района на Коринт, намиращ се на едно нагорнище наоколо до село Кохилу. През Богородичния пост се провежда огромен празник в замъка, отдаден на Св.Богородица Явяваща се.
10. Неувяхващ цвят
Историята на иконата " Неизбледняващ цвят " 9с едно от най-трогателните изображения на Богородица, е обвързвана с най-големия йонийски гръцки остров Кефалония. Там от дълго време има традиция, въпреки и обвързвана с различен празник - Благовещение Света Богородица (7 април) Поклонниците, идващи на острова, носят бели, сходни на лилия цветя. Според апокрифа с сходно бяло цвете, което символизира непорочната непорочност, Архангел Гавриил се явил на Дева Мария с богатствата новина за непорочното зачатие. Цветята, положени от енориаши под кутията на иконата, не се отстраняват до един от главните православни празници- Успение Богородично (28 август), лежат без вода и светлина. В сумрака, без влага, цветята и стъблата последователно изсъхват, само че до Успение Богородично растенията по знамение оживяват, стъблата се пълнят с влага и вместо сухи съцветия се появяват пъпки, цъфтят бели цветя, като по този метод се трансформират в незагиващ цвят.
Какво значи изображението за православните
Според византийските акатисти Исус Христос и Небесната кралица се съпоставят с неувяхващи цветя. Именно въз основа на акатистите е основан чудотворният облик на Божията Майка " Неувяхващият цвят " (XVII век) на светата гора Атон.
За какво оказва помощ изображението? Твърди се, че то резервира младостта на дамите и целомъдрието им. Момичетата намират сътрудник в живота, а фамилиите остават здрави и предпазени от изкушения и неприятности
На 15 август, когато е празникът Успение Богородично, хиляди вярващи с души, преизпълнени с вяра и трогване, посещават безбройните места за поклонение, където се съхраняват чудотворните облици на Богородица, с цел да засвидетелстват своята религия в Нейния облик.
-->
Св. Богородица се възхвалява във всяко кътче на Гърция и света. Почитанието, което вярващите имат към Майката на Бога и на всички индивиди, потвърждава назоваването й с най-различни прилагателни - " Извор на насладата ", " Богородица на Стоте врати ", " Явяваща се ", " Спасителка на света ", " Хозовиотиса ", " Богородица с младенеца ", " Помилваща ", " Морска ", " Изцелителка ", Мироточива " и още доста други.
Възможно е измежду най-известните икони да са тези на Богородица в Тинос и Богородица Сумела, само че всеки завършек на Гърция има обособена икона на Богородица, която се уважава. Ето един дребен справочник:
1. Надгробен рев на остров Тинос Иконата на Божията Майка в Тинос била открита на 30 януари 1823 година, след доста инциденти. Била открита на монахинята Пелагия от историческия манастир " Господарка на ангелите " в Кехровуни.
С царска заповед през 1836 година е разгласен осемдневен празник на Св. Богородица на о. Тинос, който продължава до " деветия ден " на Богородица, 23 август, когато, в трогване и с почитание, се извършват химни и надгробен рев при гроба й и иконата.
Пътят, който стартира от пристанището и стига до храма " Благовещение ", където иконата била открита, е най-голямото доказателство за неразривната връзка сред гръцкия народ и Православието. В Тинос, наред с Успение Богородично, гърците почитат и починалите от кораба " Ели " от италианско торпедо, на пристанището на острова в деня, в който се празнува Пресвета Богородица.
2. Сумела споделила: " Последвайте ме! "
Св. Богородица Сумела е знак на понтийската религия, въпреки и първото название на чудотворната икона да била Атинска. Иконата на Божията Майка в Сумела била изписана от св. Евангелист Лука. След гибелта му била пренесена в Атина от ученика му Ананий и била ситуирана в прелестен храм, отдаден на Св. Богородица. Поради това първоначално била наричана Св. Богородица Атинска.
Към края на IV век (380-386 сл. Хр.) съгласно Преданието Богородица Атинска се появила във привидение на монасите Софроний и Варнава в Атина, и ги призовала да отидат в църквата. Там видели иконата да се издига от проскинитария, да излиза през прозореца и да се издига към небесата. В това време чули Богородица да споделя: " Отивам на Изток. Тръгвам към планината Мела, последвайте ме... ". Монасите я последвали до планината Мела, в Понт, където и се открила. Там бил повдигнат огромен храм и манастир. Така иконата получила името Сумела, от израза " сту Мела ". През 1922 година, след Малоазийската злополука, монаси заровили иконата, дружно с други мощи. По време на размяната на популацията, светите мощи и икона били открити, а през 1931 година били донесени в Гърция от Амвросий Сумелиотски. Иконата се върнала в Атина и останала в музей до 1951 година Тогава сдружението " Богородица Сумела " в Солун предложило да се издигне храм в скатовете на Вермио в Кастаня, област Верия, отдаден на тази икона.
3. Поклонници на коне в Микрокастро
Богородичният пост се отбелязва по необикновен метод в историческия манастир на Богородица в Микрокастро. Всяка година хиляди вярващи се покланят на иконата на Св. Богородица, която е датирана от 1603 година Впечатление провокира възвръщането на обичая на идващите от Сиатиста поклонници на коне. Обичаят на конниците поклонници идва от турското иго, когато това било опция за поробените да покажат смелостта и желанието си за независимост.
4. Света Елена издигнала храма на Стоте врати
Храмът на Св. Богородица на Стоте врати се намира в Парикия, о. Парос. За този храм има две имена - " Катаполияни " и " Екатонтапилиани (Сто порти) ".
Според преданието Катаполияни имала деветдесет и девет забележими отворени порти, до момента в който стотната била затворена и не се виждала. Тя щяла да бъде отворена и да се появи тогава, когато гърците си възвърнат Константинопол. Много са преданията, които описват за Стоте врати. Според първото се смята, че когато св. Елена отишла в Палестина, с цел да открие Честния Кръст, достигнала до Парос и се помолила в един дребен храм, който се намирал на мястото на Стоте врати. По време на молитвата си дала заричане, че в случай че открие Честния Кръст, ще издигне на това място огромен храм. Молитвата й била чута. Намерила Честния Кръст и изпълнявайки обета си, издигнала превъзходен храм на Стоте врати. Според друго поверие обещанието на св. Елена било изпълнено от сина й св. Константин, император на Византия, защото тя самата не съумяла.
5. Хозовиотиса в Аморгос В Аморгос, на една канара на височина от 300 метра, се издига историческият манастир на Св. Богородица Хозовиотиса, която се празнува на 15 август.
Според надпис в светата обител манастирът бил издигнат през 1088 година от византийския император Алексий I Комнин. За това по какъв начин иконата пристигнала в Аморгос съществуват две митове. Първата гласи, че иконата била открита в лодка тъкмо там, където се издига днешният манастир. Твърди се, че иконата била сложена от една благочестива госпожа в лодка от град Хозова в Палестина, която пуснала в морето, с цел да бъде избавена от ръцете на иконоборците.
Според втората версия чудотворната икона била донесена от монаси от манастира в Хозева в Палестина, намиращ се покрай Йерихон, които се пробвали да избягат от гоненията на иконоборците. Минавайки през Кипър, монасите били нападнати от крадци, които осквернили, пречупили и изхвърлили иконата в морето. Двете елементи по чудноват метод достигнали под скалата в Аморгос и от единствено себе си се свързали, без да остане и диря от случилото се. Други споделят, че същите монаси, които траяли пътуването си я съединили щом достигнали в Аморгос, където основали манастир на мястото, показано от Св. Богородица. Свидетелство за това място било длетото, което епохи останало вклинено в скалата и паднало през 1952г.
6. Девата на змиите
В южната част на Кефалония, наоколо до село Макропуло се намира храмът " Успение Богородично ". Там от 6 август, когато се отбелязва празника " Преображение Господне " в и отвън храма излизат дребни змии, наречени " змиите на Богородица ". На това място, съгласно Преданието имало остарял манастир отдаден на Богородица, огромен и богат. Когато манастирът бил атакуван от пирати, монахините с цел да не попаднат в техните ръце помолили Богородица да им помогне и тя им изпратила змии, които ги избавили. Така, тези змии, които са свещени се връщат всяка година при започване на август и колкото повече дни минават, толкоз повече от тях излизат. На 15 август препълват храма. Според преданието в случай че се случи по този начин, че някоя година змиите не се появят, това предизвестява за нещо неприятно. Така да вземем за пример през 1940 година и през 1953 година, когато змиите не се появили, островът бил разтресен от трусове.
7. Свещеноспасителката
Във вътрешната част на о. Лесбос, село Агиасос (букв.- " свещеноспасителка " ), Богородичният пост съставлява изключително прекарване за всички. Едноименната икона била дело на Евангелист Лука, основана от восък и мастикова смола. Много от поклонниците, тръгвайки от Митилини изминават 25 километра, с цел да доближат до двора на църквата, където пренощуват. На празника на Св. Богородица, след Св. Литургия, се обикаля в литийно шествие към храма, като връх на празненството съставляват музикалните и танцовите представления на площада на селото.
Богородица Олимпийска на о. Карпатос
Друг е празникът в Олимп, в Карпатос. Службите са тясно свързани с възприятие на печал на 15 август, като върхов миг на празника е танцът, който се извършва на дребния площад пред църквата на Св. Богородица, под съпровода на жива музика. Този танц е муден, с съчувствен темперамент и продължава часове.
8. Гробът на Божията майка в Патмос На острова на Откровението-Патмос, монасите са съхранили обичая на погребението на Св. Богородица, традиция с византийски корени. В златен гроб, в който е положена алегорично Св. Богородица, се прави лития във величествена върволица, до момента в който камбаните на манастира и другите църкви звънят безкрайно.
Кухонися с лодките на Св. Богородица
По време на Богородичния пост се празнува и Св. Богородица на Горен Кухониси. След Св. Литургията, на жителите се предлага храна, след което се провеждат надпревари с лодки, като победител става оня, който пръв доближи до Горен Куфониси.
9. Явяващата се в Андрос
Замъкът Фанероменис (букв.- " на явяващата се " ) е измежду най-значимите места в района на Коринт, намиращ се на едно нагорнище наоколо до село Кохилу. През Богородичния пост се провежда огромен празник в замъка, отдаден на Св.Богородица Явяваща се.
10. Неувяхващ цвят Историята на иконата " Неизбледняващ цвят " 9с едно от най-трогателните изображения на Богородица, е обвързвана с най-големия йонийски гръцки остров Кефалония. Там от дълго време има традиция, въпреки и обвързвана с различен празник - Благовещение Света Богородица (7 април) Поклонниците, идващи на острова, носят бели, сходни на лилия цветя. Според апокрифа с сходно бяло цвете, което символизира непорочната непорочност, Архангел Гавриил се явил на Дева Мария с богатствата новина за непорочното зачатие. Цветята, положени от енориаши под кутията на иконата, не се отстраняват до един от главните православни празници- Успение Богородично (28 август), лежат без вода и светлина. В сумрака, без влага, цветята и стъблата последователно изсъхват, само че до Успение Богородично растенията по знамение оживяват, стъблата се пълнят с влага и вместо сухи съцветия се появяват пъпки, цъфтят бели цветя, като по този метод се трансформират в незагиващ цвят.
Какво значи изображението за православните
Според византийските акатисти Исус Христос и Небесната кралица се съпоставят с неувяхващи цветя. Именно въз основа на акатистите е основан чудотворният облик на Божията Майка " Неувяхващият цвят " (XVII век) на светата гора Атон.
За какво оказва помощ изображението? Твърди се, че то резервира младостта на дамите и целомъдрието им. Момичетата намират сътрудник в живота, а фамилиите остават здрави и предпазени от изкушения и неприятности
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ